Предимства на медиацията:
Разрешаването на споровете трябва да свършва в съда, а не да започва там
За съжаление споровете и конфликтите са част от нашето всекидневие. Избягването им е невъзможно, но как се отнасяме към тях и как ги разрешаваме е нещо, което ние сами решаваме. Нашето решение може да има или негативно, или позитивно въздействие върху печалбата на бизнеса, върху атмосферата на работното място, върху бизнес отношенията и върху личните отношения.
Повечето хора и представителите на бизнеса прекрасно знаят какво значи съдебният процес. Още при първия знак на несъгласие нерядко чуваме: "Ще те съдя", "Ще се видим в съда" и други подобни. Но когато се срещне с конфликта или спора, бизнесът все повече се научава, че е много по-изгодно за него да постигне практично и свое собствено споразумение, отколкото да се "бие" в съда, понякога с години, и да изхарчи сериозни пари и накрая трета страна да му наложи решението на собствения му проблем.
Дълбоко споделяме разбирането, че разрешаването на споровете трябва да свършва в съда, а не да започва там. Извън случаите, в които съдебното производство е неизбежно (в областта на наказателното право например), логично първо алтернативните способи и в частност медиацията следва да бъдат опитани и едва след това, ако те са неуспешни, да се ходи на съд. Съдебните процедури отнемат най-много време, създават най-голям стрес и струват най-скъпо от всички форми за разрешаване на спорове.
Каква е алтернативата
Системата, която има за задача да разрешава споровете, в по-голямата си част е "проектирана" и реализирана от юристи - хора, които поради спецификите на своето образование и професия са склонни да отдават по-голямо значение на "печелившите аргументи", отколкото на "намирането на разрешение" на проблема.
В края на 80-те години в САЩ бяха положени значителни усилия тази тенденция да бъде променена и фокусът да бъде изместен от "печелившите аргументи" към "търсенето и намирането на разрешение". Бяха положени усилия към споровете да се подхожда по по-малко финансово и емоционално струващ начин. Днес вече могат да се видят резултатите от тези усилия. С изключение на случаите, в които съдебният процес е неизбежен, преобладаващата част от споровете между разумни хора биха могли да бъдат разрешавани с медиатор.
Бизнесът започна да възприема медиацията в своите business-to-business въпроси. В по-малка степен все още медиацията се възприема при конфликтите на работното място. Изпълнителните органи и/или висшият мениджмънт на бизнеса разбира ползата, когато се подхожда алтернативно към разрешаване на споровете или конфликтите, преди те да ескалират до съдебни спорове.
Защо медиацията работи
Решенията в съдебните спорове са базирани на закона и правилата ограничават средствата, които могат да бъдат използвани за доказване на тезите/позициите на спорещите страни. Съдилищата обикновено не могат да отразяват или да вземат предвид оригинални по своята същност предложения или разрешения просто защото те не са предвидени в съответния закон.
Основно предимство на медиацията е, че тя не се обляга на правото. Тя е неформална, гъвкава процедура, при която решението се търси въз основа на личните нужди и бизнес интересите на спорещите страни с помощта на трето неутрално лице - медиатор.
Медиацията работи поради трите си основни процедурни специфики:
Медиацията поставя страните на масата за преговори. Въпросът при нея обикновено е кога, а не дали спорът ще бъде разрешен. Тя подпомага сериозни дискусии по споразумяването в един ранен етап от спора. Постигнатите споразумения не са обезателно по-добри или по-лоши от евентуални такива в съдебния процес или евентуални съдебни решения, но те са постигнати значително по-рано, спестяват много време и пари.
Медиацията "обучава" страните по спора и помага на всяка страна да разбере своите силни и слаби страни
Медиаторът работи "зад сцената", за да спомогне достигането от страните на споразумение между тях. Обикновеното преговаряне (без помощта на трето лице медиатор) между самите страни "на сцената" е по-скоро позиране, при което нито една от страните не иска да изглежда, че "се предава". Медиацията разрешава този проблем на преговарянето чрез осигуряването на всяка от страните на възможността да обсъжда споразумението или възможностите за разрешаване на спора в лични срещи с медиатора, като през цялото време е с ясното разбиране, че нейната позиция или нейните опасения няма да бъдат разкрити на другата страна. Точно това дава на медиатора основата, на която той експлоатира всякакви възможности за споразумяване.
Медиацията в България
Законът за медиация съществува повече от десетилетие, но в България и до момента тя е възприемана само като една опция за разрешаването на възникнали спорове, все още не е популярна и има относително малко приложение. Съдът и сега указва на страните, че е възможно да решат своя спор чрез медиация, и ги приканва към това. Статистиката сочи, че те рядко се възползват от тази възможност. Широката подкрепа в полза на въвеждането на елемент на задължителност на медиацията има своето обяснение, а то е, че все още не се наблюдава достатъчна зрялост у спорещите страни, адвокатите и бизнеса да изберат сами медиацията за разрешаването на спорове.
А чуждият опит, предимно този на Италия, показва, че задължителната медиация може да постигне ефективно разрешаване на спорове, без да доведе до значителни разходи за страните.
Медиацията в Европа
Въпреки наличието на благоприятна среда седем години след приемането на Директивата за медиацията (2008 г.) изследванията показват (данни на Центъра за алтернативно разрешаване на спорове Италия (ADR Center Italy), че медиацията се използва в едва 0.05% от случаите в 27 страни членки. По-малко от общо 100 хил. медиации срещу 20 млн. дела годишно. Всички тези страни следват т.нар. opt-in модел - спорещите страни решават дали да пристъпят към процедура по медиация за разрешаването на своя спор, или директно да се обърнат към съда.
Италия е сочена като добър пример със следването на модела opt-out - единствената държава в ЕС, в която са проведени около 150 хил. медиации през миналата година. Там в определени случаи спорещите страни са длъжни да проведат начална среща с медиатор при цена от около 40 евро, преди техният спор да може да бъде отнесен пред съдия. След тази среща страните имат правото да се откажат от медиация и да поискат разглеждането на спора от съд, без да дължат плащане на медиатора. Медиацията може да продължи само при условие че и двете страни са съгласни да платят цената на процедурата
Така погледнато, предимствата на медиацията са не само финансови, а изследванията на ADR Center Italy показват още, че ако медиацията се използва по-често, на годишна основа биха били спестени милиарди евро, дори и ако само 50% от медиациите завършват със споразумение.
